GridHoster Web Hosting

ЧАСОВОЯТ С КИТАРА!
На Владимир Семьонович Висоцки


        "Хубавите песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго.
Защото хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много нерви,
умират рано. Да, за съжаление, и така става, а песента-
хубавата песен - може да продължи живота!"
                                                                           Владимир Висоцки

"Здравей, това съм аз!"

        "Когато чух за първи път как пее Висоцки, веднага си помислих, че и аз ще запея като … него! Та всичко изглеждаше толкова простичко, непринудено, лесно … Купих си възможно най-хубавата китара, разучих няколко от любимите ми негови песни. Но когато се опитах да ги изсвиря и изпея, нищо не се получи …"
        Така е и с всички неподражаеми неща на този свят - точно те най-много ни подлъгват, че всеки от нас е способен да ги направи. Китарата и до сега си стои на стената - мълчалв укор към непропелия и непросвирилия мой приятел и към неговата голяма заблуда …
                                                                                                           
   Георги Тодоров

Човекът, който си "довоюва" …

        Любимите песни на Висоцки (както сам подчертава, че особено много
държи на тях ), са един цикъл песни на военна тематика, между които
"Братските могили", "Той не се върна от боя", "Песен за летеца", "Кой
казва, че земята е умряла?", "Песен за новото време", "Щъркели" и т.н.
        Наистина, учудващо е, че човек, който в деня на забиването на победното знаме над Райхстага е едва седем годишен, може да разказва и да пее така убедително за войната! Вярно, че бащата - Семьон Владимирович Висоцки - е
бил действащ офицер и е участвал в най-горещите фронтови точки на Великата Отечествена, но … може би, поради невъзможността му лично да участва във войната, чрез песните си той "довоюва" …

        "Признах на Нина Максимовна (майка на Висоцки), че когато в живота нещо ми докривее и почувствам някаква моментна слабост, си пускам песните на Висоцки "Той не се върна от боя", "Песен за летеца": те мигновено ме зареждат с такъв тотален приток на сили - физически, нравствен и психически, - че дори съм се учудвал как съм могъл да допусна тези, макар и временни, колебания? Много ветерани от войната казват същото и за себе си … "
                                                                                                    
  Георги Тодоров

        Надявам се читателя на тези редове няма да остане с впечатлението, че Висоцки е пял единствено и само за войната, макар всеки един от нас да води всекидневно някаква война в мирно време - било и със самия себе си …
Може би малцина знаят, че Христо Проданов е обичал да слуша песните на Висоцки, посветени на алпинистите, разказващи за ония върхове на които още никой не е стъпил, че космонавтите Коваленко и Иванченков пяха в Космоса песента на Висоцки "Если друг оказался вдруг …" Всъщност не е ли това най-голямата сила на истинското изкуство - всеки от нас да съумее да открие в него себе си и своята лична съдба?

Подбраната истина
и резултатът от страданието

        Някой бе казал, че изкуството е подбрана истина. Това напомня по асоциа- ция как Висоцки умее да избере именно най-характерните случки от живота с който да изведе своето верую …

        Професионалната подготовка съкращава лутанията, но не и страданията.
В изкуството дори тя е пряко свързана с тях и да избегнеш страданието- това значи да избегнеш и резултатите от страданието: Може би точно това разбираше Висоцки !…

"Угодники идут легко, пророки неохотно"

        Висоцки в много от своите песни съжалява неудачниците - хората които проиграват живота си. Самият той определя себе си като неудачник в "Тъга по романтиката" - "…Но аз пропуснах. Аз не излетях …". И същевременно - в друга своя песен - прави уговорката, че в наше време, за съжаление, става и така: "Угодники идут легко, пророки неохотно". Но всички тези песни съдържат едно предупреждение:

"Не проигравай хоризонта!"

        Стигаме до многобройните песни на Висоцки за приятелството и приятелите. Според думите на очевидци Висоцки е имал "хиляди приятели поне" - хора с различни професии - не само актьори, поети и писатели - понякога това били и самите лирични герои на неговите песни - моряци, миньори, офицери, алпинисти, геолози и спортисти. Особено силно е приятелството в неговите военни песни.

        В друга песен Висоцки съжалява, че в това непрекъснато надпрепускане ние постепенно губим приятелите си, и когато се озърнем виждаме, че редом до нас няма истински приятели: "Завръщат се всички, освен най-добрите ни приятели и най-любимите ни жени" - ще каже той …

        Неведнъж е възниквал въпросът: Защо Висоцки има толкова много песни за приятелството и толкова малко за любовта? Според мен всички песни на Висоцки са родени от обич и са за обич, макар и в непозната директна форма.
Висоцки има една чудесна балада: "Балада за любовта", в която казва, че:

"… скиталчествата ще има до насита
(в прекрасната страна на любовта!).
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя"…

     Висоцки има няколко великолепни интимни посвещения на Мария Влади - на последното може да се прочете епиграфа: "На Марина - единствената, която обичах.", има и други стихотворения достойни да влязат в една антология на руската любовна лирика. А както казва Ларошфуко: нима понякога в приятелството няма дори повече любов, отколкото в самата любов? …

Каква е жизнената философия на Владимир Висоцки?

        Този въпрос е толкова труден, колкото и интересен. Англичаните, когато
някой им зададе много труден въпрос, обичат да казват: "Пита ме какво е живота…"

"Животът е рана, която сама се лекува"

        Висоцки има един прекрасен стих, който, поне според мен, дава може би най-точната дефиниция на живота, доколкото той може все пак да се дефинира: "Животът е рана, която сама се лекува". В друго свое стихотворение пояснява, че "поетите ходят боси пети по острието на ножа и до кръв нараняват своите души" - откровение, което се отнасят преди всичко за този, който ги е споделил …

        Не е тайна, че чувствителният човек е уязвим. Уязвимите най-лесно
излизат от бойния строй, но в изкуството не е така… Напротив, там понякога
най- уязвимите се оказват най-силните и те са винаги в строя, дори пред него и над него, даже когато вече ги няма. Висоцки бе уязвим само в този случай -
може би единственият, при който уязвимостта е качество, а не недостатък!

        В дома на Висоцки на "Малая Грузинская" има една скулптура, на която
той е изобразен до кръста, с китара в ръка, а до него е големият стенен часовник, спрял точно на 4часа и 10 минути - когато на 25 юли 1980 година спря сърцето на поета на поета и актьора, и когато всъщност започнахме да отброяваме времето на неговото безсмъртие…

САМО ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ

Всичко някак е друго … А както преди
пак просторът е тих и спокоен,
и гората е същата с тези води …
Само той не се върна от боя …

Аз не знам кой беше прав - често спореше с мен и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,
в който той не се върна от боя.

Неуместно мълчеше, не пееше в такт,
нещо друго все бъбреше, свое,
всяка сутрин ме будеше още по мрак,
а от вчера го няма. От боя.

И не само това, че е пусто сега:
изведнъж осъзнах - бяхме двама …
И раздухваше вятърът мойта тъга,
щом след боя разбрах, че го няма.

Пролетта се отскубна днес като от плен
и гласът ми увисна в покоя:
"Ще запалим ли, брат!" - но е тихо край мен.
Вчера той не се върна от боя.

С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.
Те са даже в смъртта часови …
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.

И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко вече е мое, но мисля, че аз,
сякаш аз не се върнах от боя."

Превод от руски
Добромир Тонев

plachkov.gif (1750 bytes)